Поглед през вълчи око

...А вътре в мене вият вълци!

Над мен - Луна. Над страшна пропаст.

Зад мен са те - Овце, които няма да изям.

Вървят след мен и бясно се кикотят.

Ела! - ме викат - Вълчо - ни изяж!

От нейде птичи крясък ме смущава.

И той смутен е, или май смотaн.

Очички нощни-злобно святкат.

Нощта вони - от техните уста.

С грохот там - водата се разбива,

на водопад - от другата страна.

И тъй - звезди от горе и от долу-

звезди над мен.

И на всякъде зад мен.

Сега ми трябва мощен вълчи скок.

Дано успея да се слея с пустотата...

~